Интервю за работа в Германия – как да се справим с неудобните и недопустими въпроси? Адвокат Анна Тюнис-Бамбалска / Студент по право Бойко Петров

Pixabay

Какви са Вашите очаквания за бъдещото Ви работно място? Как научихте за обявата ни? Какво Ви мотивира да кандидатствате при нас? Какви са плановете Ви за бъдещето? Желаете ли да имате деца в близко бъдеще? Имате ли някакви заболявания? С тези и други неудобни въпроси има голяма вероятност да се сблъскате при интервю за нова работа. Те могат да Ви накарат да се чувствате неловко, но от друга страна не винаги сте длъжни да дадете отговор. Адв. Анна Тюнис-Бамбалска дава отговор на това, кои въпроси и в какви ситуации са недопустими.

Кои въпроси по време на интервю за работа се определят като недопустими и защо?

Недопустими въпроси са тези, чието съдържание няма връзка с работно място и дейността, която Вие желаете да извършвате. Причината за това се крие в Общия закон за равното третиране на Федерална република Германия (Allgemeines Gleichbehandlungsgesetz), който цели борба с дискриминацията на работното място. От особено значение са следните разпоредби на закона:

  • Параграф 1 AGG, който определя целта на закона:

„Целта на закона е да се предотврати или премахне ощетяване, основано на раса, етнически произход, пол, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална идентичност.“

  • Параграф 2, абзац 1, № 1 AGG, който определя обхвата на приложение на закона:

„Ощетяване, поради някоя от назованите в Праграф 1 причини, е недопустимо, когато се отнася до:

  1. Условията, включително критериите за подбор и условията за назначаване на работа, за достъп до самостоятелна или несамостоятелна заетост, независимо от сферата на дейност и позицията, както и за изкачването в кариерата.“

От по-горе цитираните норми става ясно, че по време на интервю за работа въпросите, свръзани с етнически произход, религия, убеждения, политически възгледи, психическо или физическо увреждане, сексуална идентичност, могат да бъдат квалифицирани като недопустими.

Какво е отношението към въпроси относно настояща или планувана бременност?

Адв. Анна Тюнис-Бамбалска подчертава, че проблематичен и често дискутиран въпрос при интервю за работа е настояща бременност или за евентуалното желание за деца в близко бъдеще. Европейският съд (EuGH, 04.10.2001 – C-109/00), както и Федералният работнически съд (Присъда от 06.02.2003 – 2 AZR 621/01) са решили, че подобен въпрос представлява недопустима дискриминация по полов признак, както и че работодателят няма никакакъв легитимен интерес да получава подобна информация. Освен това, въпроси свързани с настояща или планирана бременност са също недопустими тогава, когато кандидатът, в случая кандидатката, желае да поеме позиция по заместване на бременна – до този извод води и едно по-късно решение на Районния съд в Кьолн (LAG Köln, 11.10.2012 – 6 Sa 641/12). Може да бъде направено изключение само във връзка със Закона за закрила на майките. Параграф 4, абзац 1 MschG гласи следното: „Бъдещите майки не бива в никакъв случай да извършват тежки физически дейности или да се занимават с работни дейности, които според вида на работния процес, използваните работни материали или уреди, са вредни за нейния организъм или за плода.“ С други думи, една бременна жена трябва да има предвид, че за работодателя е от особено значение да бъде осведомен за бременността, когато предложената дейност е свързана с тежък физически труд. В тези случаи на първо място е здравето на майката и нероденото дете, но при всяка друга ситуация въпрос от подобен тип би бил недопустим.

Могат ли да се задават въпроси, свързани със здравословното състояние на кандидата?

Работодателят по правило не бива да задава общи въпроси за здравословното състояние на кандидата за работата. Въпреки това, ако той страда от някаква заразна болест и това поставя в опасност живота на останалите работници, то подобен тип въпроси са позволени. Не само това, а според решение на Федералния работнически съд (BAG, 07.02.1964 – 1 AZR 251/63), в тези ситуации кандидатът е длъжен сам да осведоми работодателя за заболяването си.

А въпроси за съдебното минало на кандидата?

Има особеност и при въпросите свързани с това дали кандидатът е бил осъждан. Важно е да се знае, че в подобна ситуация даването на отговор също не е задължително. Ако обаче кандидатът е подсъдим или има вероятност да бъде осъден, то тогава той е длъжен да уведоми работодателя, дори без да му бъде зададен подобен въпрос. Това важи и при професии, които се отличават с необходимост от особено висока степен на доверие – като при органи на реда например.

Въпроси относно конкурентоспособност?

Един също така неприятен, но допустим въпрос е този за наличието на забрана кандидатът да извършва дадена професионална дейност. Често такъв е случаят, когато той не разполага с лиценз за упражняването на съответната дейност или такъв му е отказан. В тези ситуации кандидатът е длъжен да уведоми работодателя.

Въпроси относно дългове и лично благосъстояние?

Вашето благосъстояние и дълговете Ви не следва да представляват интерес за работодателя и поради това могат да бъдат запазени в тайна. Но в дадени ситуации се прави изключение. Например ако работното място, за което се кандидатства, е в сферата на финансите.

Какво да направим, ако ни бъде зададен подобен въпрос?

Има три възможности – да не отговорите, да кажете истината или да излъжете. Как да подходите, зависи от дадената ситуация и желанието Ви за развитие на интервюто за работа и евентуалните Ви отношения с бъдещия работодател.

  • Да премълчите.

Мълчанието може да бъде проблемно, защото при вземането на решение от страна на работодателя има голяма възможност да приеме мълчанието негативно. Поради това най-тактично би било да не отговорите, като се опитате да отбележите, че въпросът е недопустим или на свой ред да зададете въпрос като например: „Това част от изискванията за дадената позиция ли са?“

  • Да излъжете.

На недопустимите въпроси не е нужно да бъде даден напълно верен отговор. Това би означавало, че в дадени ситуация дори би било възможно да си послужите с лъжа. Подобно решение взима Федералният работнически съд през 2003 година (Присъда от 06.02.2003, Az.: 2 AZR 621/01). Ищецът, в случая работодателят, иска да оспори договора със свой служител, поради измама, тъй като по време на интервюто кандидатката заявява, че не е бременна, което не отговаря на истината. Съдът разглежда ситуацията като ощетяване с дискриминационен характер поради пола на кандидата.  В този казус въпросът се квалифицира като недопустим и даването на неверен отговор бива оправдано, за това и оспорването на договора не се приема според съдебното решение.

Адв. Анна Тюнис-Бамбалска подчертава, че в тези ситуации винаги е важно да се определи дали зададеният въпрос е допустим или не. Внимание! Един на пръв поглед недопустим въпрос може да бъде и съвсем правомерно зададен, а даването на откровен отговор очаквано. Това важи с най-голяма сила, когато работодателят има законосъобразен интерес. (Urt. v. 28.05.1998, Az.: 2 AZR 549/97; BAGE 75, 77, 81 = AP Nr. 38 zu § 123 BGB, zu II 1 a der Gründe, m.w.N.)

Така например, през 2008 година Трудовият съд в Берлин отсъжда, че въпроси относно дадено увреждане могат да се тълкуват като дискриминиране на кандидат по време на интервю, освен в случай, че в следствие на увреждането извършването на  дадената дейност е невъзможно (8 Ca 12611/08 + 8 Ca 15665/08, 8 Ca 12611/08, 8 Ca 15665/08). В този случай съдът твърди, че даването на неверен отговор е допустимо и установява, че трудовите отношения не могат да бъдат прекратени чрез заповед за уволнение или оспорване на договора поради умишлено използване на лъжа по време на интервюто.

  • Да кажете истината.

Случай на Районния съд в Хамбург (7 Sa 90/17) от 2017 година показва, че даването на честен отговор също не е толкова безпроблемно, противно на очакването. В този казус работодателят желае да наеме кандидат, който след интервюто е избран за позицията и получава трудов договор за подписване. Но провокиран от една от точките в условията на договора, кандидатът съобщава, че страда от увреждане. В следствие на това работодателят се отказва от досегашното си решение и не желае да наеме лицето поради това, че хората с увреждане се намират под особена закрила на закона и той не иска да бъде ограничен от това. Случаят е интересен и сложен, предвид това, че кандидатът премълчава по време на интервюто за увреждането си, което е напълно допустимо, предвид възможността на лицето да изпълнява дадената длъжност. Но след това го заявява чрез телефонно обаждане, като подписва и договора. Съдът отсъжда, че в ситуацията се наблюдава дискриминация на кандидата съгласно параграф 3, изречение 1 AGG, поради което кандидатът получава и обезщетение.

Български адвокат в Мюнхен, Германия

Българският адвокат в Германия – адв. Анна Тюнис-Бамбалска Ви обръща внимание, че на някои въпроси, дори и недопустими, трябва да бъде отговорено вярно, особено, когато те са непосредствено свързани с изпълнението на длъжността. Поради това Вие трябва винаги внимателно да разтълкувате зададения Ви въпрос. В противен случай една лъжа би могла да бъде причина за уволнение или оспорване на трудовия договор и съответно преустановяване на работните отношения.

Ако все още не сме отговорили на въпросите Ви или сте попаднали в сходна ситуация по време на интервю за работа,  не се колебайте да се свържете с нас. Нашите адвокати от немско-българска адвокатска кантора Марсилие, Др. Мейер & Др. Гунтнер имат богат опит в немското и българското трудово право и могат да Ви посъветват с какво трябва да внимавате при започване на нова работа.

Бойко Петров - Стажант MMG Kanzlei
Бойко Петров, студент по право

*Тази статия бе подговена с изключителната подкрепа и съдействие на нашия млад колега и студент по право
гн Бойко Петров.

One thought on “Интервю за работа в Германия – как да се справим с неудобните и недопустими въпроси?

  1. Здравейте,
    Отдавна търся адвокат в Германия, който говори български. Въпросът ми не е по темата, но ще Ви бъда много благодарен, ако ми отговорите.
    На 65 години съм, живея в Манхайм и съм български и немски пенсионер. По законите на Deutscherentenversicherung се пенсионирах предсрочно на 63, с трудов стаж 17 години и 6 месеца, а по законите на НОИ се пенсионирах на 65 с трудов стаж 20 години и 10 месеца. Немската ми пенсия е 210 €, а българската 177 лева. Общо това прави 300 €. Минималната пенсия в България е 200 лева, но НОИ прилага и изчислява и немската ми пенсия, и не получавам минималната за България 200 лева, а 177 лева.
    1. Първият ми въпрос е: Мога ли да претендирам пред НОИ за минимална българска пенсия от 200 лева?
    2. Вторият ми въпрос: Тъй като не живея заедно с жена ми, а не искам да се развеждам, мога ли да претендирам за социална пенсия от Deutscherentenversicherung?
    3. Трети въпрос: Както и за помощи за плащане на наема ми?
    4. Четвърти въпрос: Жена ми получава голяма заплата и живее и работи във Франкфурт със сина ни ( той е студент и няма доходи). Ще се отдържа ли от нейната заплата, ако ми се отпусне някаква немска социална пенсия?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Офиси / Партньорства

София
  • В партньорство с "Ташева и партньори"
София
  • В партньорство с адв. Др. Дунавски