Често задавани въпроси

Основанията за прекратяване на трудово-правните отношения са регламентирани в чл. 326 от КТ, такива са например:

• обявяване на несъстоятелност на предприятието;
• намаляване на обема на работата;
• когато служителя няма необходимото образование респ. квалификация за работата;
• при промяна на изискванията за изпълнение на работата, на които служителят не отговаря;
• не обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор и пр.

Съгласно чл. 17 от ЗЗДиск, ако работодателя бива уведомен, че негов служител чувства наложен психически тормоз върху себе си, то същият е задължен да извърши проверка на казуса. Неизпълнението на трудовото задължение на служителите, а именно извършване на акт на дискриминация спрямо друго лице, то следва да му бъде наложена дисциплинарна отговорност съгл. чл. 186 от КТ.

В случай, че работодаля не е взел мерки, може да се потърси помощ от Комисията за защита от дискриминацията.След като комисията бива сезирана, то следва да се намеси и вземе решение по казуса. Сигналът към комисията следва да бъде подаден писмено, като се образува жалба на засегнатите лица.

Важно: в жалбата към Комисията следва да бъде списано:

1. име или наименование на жалбоподавателя
2. адрес
3. описание на обстоятелствата
4. изложение на исканията респ. претенцията

Ако запорът е насочен върху трудовото възнаграждение или друг вид доходи, както и пенсия, чиито размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:

• При 300 лева месечно трудово възнаграждение – една четвърт част, ако длъжникът няма деца, и една пета, ако има.
• При 300 – 600 лева месечно трудово възнаграждение – една трета част, ако длъжникът няма деца, и една четвърт, ако има.
• При 600 – 1200 лева месечно трудово възнаграждение – една втора част, ако длъжникът няма деца, и една трета, ако има.
• Над 1200 лева месечно трудово възнаграждение – горницата на 600 лева, ако длъжникът няма деца, и горницата над 800 лева, ако има.

Важно: Месечното трудово възнаграждение се определя, след приспадане на данъци и задължителните осигурителни вноски.

Чл. 156 от КТ регламентира, че в следните случаи служителите имат право на допълнителен платен годишен отпуск:

• работа при специфични условия и рискове за живота, които не могат да бъдат намалени респ. ограничени
• работа при ненормиран работен ден

Служителят може да упражни правото си на отпуск чрез еднопстранна писмена молба.

Важно: В случаите, когато трудово-правното отношение бива прекратено, то съгл. чл. 224 ал. 1 от КТ, служителят има право да изиска парично обезщетение за неизползвания годишен отпсук.

Минималният размер на платения годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни съгл. чл. 155 от КТ.

Важно: някои категории служители имат право на удължен платен отпуск. Това е регламентирано в чл. 155 ал. 5 от КТ. Тези категории биват определяни с наредба на Министерски съвет.

Всеки служител има право на годишен платен отпуск, това е регламентирано в чл. 155, ал. 1 от КТ.

Важно: За упражняване на правото си на годишен платен отпуск, служителят трябва да има минимум 8 месеца трудов стаж, независимо дали е придобит при един или различни работодатели. Един път придобито това право, то се запазва до края на трудовата дейност на служителя.

Прекратяване на трудово-правните отношения по взаимно съгласие на страните по договора съгл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – страните не дължат предизвестие, при постигнато писмено взаимно съгласие. Страна, към която е отправено предложението за прекратяване на ТП-отношения има 7-дневен срок да отговори на предложението.

Важно: предложението за прекратяване на ТП-отношения трябва да бъде направено писмено. Всяка една от страните по договора има право да отправи такова писмено предложение.

Научете повече тук…

Минималната работна заплата бива съгласно КТ (Кодекс на труда) определяна, в съответствие с чл. 48 от КТ, служителите имат право на минимално трудово възнаграждение. Определянето на минималната работна заплата важи за цялата страна, като няма секторни и пр. минимални заплати.

На правителствено заседание през 2016г., бе взето решение за увеличаване на минималната работна заплата, чиято стойност от 01.01.2017г. ще стигне 460 лв. Очаква се сумата да се запази и през 2018 и 2019 г.

• xонорари на адвокат
• телефонни консултации
• съдебни такси
• разходи за съд
• разходи за кореспонденция между адвокатите и др.

• неправомерно уволнение;
• неизплатени болнични и др.,

• Verkehrsrechtsschutz – правна защита за участници в движението (препоръчителна за шофьори на всички превозни средства, включително и колоездачи);
• Privatrechtsschutz – обхваща личната сфера на семейни и несемейни лица;
• Berufsrechtsschutz – правна защита за лица, назначени по трудов договор;
• Mieter– oder Vermieterrechtsschutz – правна защита за живеещите под наем, съответно и за наемодателите.